Иди си - не спирай! -
за теб място не остана.
Моята страна не избирай,
цялата съм рана до рана.
Върви, продължавай...
тук ще си бездомен и ням.
От недоимъка не давай -
не мога да взема, нито да дам.
За теб място няма. Крах -
сблъсък забавено чуваш.
Вътре съм трепет - платна от страх
не можеш по тях да рисуваш.
Отивай - не ти ли дотегна вече
тревогите ми в шепа да събираш?!
Не се прощавай - дори да си далече
ще те следвам без да разбираш.
© Нели Асенова Todos los derechos reservados