Идилия

12 feb 2019, 12:37

Poesía » Del paisaje, Otra

550 1 0

Листото тича

слънцето припича

а аз –

аз мечтая си без глас.

За чисти и

спокойни мисли

за душѝ край

мене лъчисти.

За смелост

върхове да покоря

да съм нужна

да се изморя.

Паметника надалеко сочи

шадраванът си клокочи

птичета високо пеят

за любов и те копнеят.

Идилия е за мен това

във топъл зимен ден

на слънцето да се насладя

и то – на мен!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.