Идно ми й пролетну. Пучти шъ цъфна.
Тривичкъта зилену ми съ смей.
Ветрецът кату кучи мъ поръфна.
В нибету - слънце кату полюлей.
Идно ми й никакву, неадекватну.
Ут пролетна уморъ шъ е май,
но у душатъ (вътре) ми й приятну.
Ей, хубуу времи иде. Просту рай.
Цъфти ми сливъта. Ут цвят съ пръска,
укиченъ с найлонови турби.
Чи сливата й пуд блокъ. Всеки тръска
буклук и сичку дету гу сърби. ...