Идвам

30 sept 2016, 7:47

Poesía

431 0 2

Между мен и живота е мокро стъкло.
Той реве, аз се крия на сухо.
Но кажете ми моля, кажете защо,
съм се взрял в мокротата от тука?

По пътеки различни, аз пеш ще вървя,
от звезди ще си правя букети.
В житейска прегръдка ще изгоря
за да може след мен да е светло.

Как го искам, този неспирен живот!
Ще се мокря до кости щом трябва,
но стъклото дели ни и ми дава урок,
че с желания само, не става.

"Покажи, че го искаш. Дай някакъв знак,
усети, пребори ветровете..."
Изпоти се стъклото от мислите, чак
прекопира очите и двете.

Погледнах се сам и грабнах чука.
Животе почакай ме, ида!
Между нас вече няма да има стъкла,
в които греха си да видя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ivaani (Радка Горанова)

2016-10-03T02:19:42+03:00

Валентин, хареса ми идеята ти и начина, по който си я развил в своя стих! Не трябва да гледаме Живота през прозореца, защото докато стоим на „сухо”, той вече ще е минал! Поздравления!
Смиф (Валентин Евстатиев)

2016-10-01T15:27:37+03:00

Животът е за смелите! Поздравления, Вальо!