vega666 (Младен Мисана)
1663 14267
24 ago 2014, 17:05  

Идвам за теб 

  Poesía » De amor
2456 6 57

Днес дойдох да ти взема внезапно душата.
Да я взема с магия през есенно-късна мъгла.
Неоткъснат букет - яркозалезно свети косата ти.
Отразена вълшебно в слепеещи бавно стъкла.

Ти си моята приказна фея в мечтите сънувана.
С полубудни очи в полунощ досами сутринта.
От съдбата ми блудна навеки и странно ревнувана.
И последният мост от живота ми сляп - до смъртта.

Днес невидим те следвам, по-тих от самото безмълвие.
Най-безшумно прокрадвам се в тъмното трепетно аз.
И дълбоко в душата ти с мака любовен покълвам.
Макът, милван с лъчите на ранния  утринен час.

Може би инстиктивно сега ще побегнеш.
Вдън земя да се скриеш, навътре,  во веки веков.
Всички свои следи да укриеш безследно.
Да разстелеш над тях най-невидим и плътен покров.

Но дори и така аз до теб непременно ще стигна.
Ще се спусна изкусно по своето тънко въже.
На сърцето уплашено твое щастливо ще смигна,
изпреварил стремежа на толкова много мъже.

Днес дойдох да ти взема внезапно душата.
Да я взема с магия през есенно-късна мъгла.
Неоткъснат букет - яркозалезно свети косата ти.
Отразена вълшебно в слепеещи бавно стъкла.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, получи се и като съвършенство на стъпката и като идейна реализация. Едно от най-добрите ми стихотворения. Мерси!
  • Красиво...
  • Съжалявам, Таня, ако изписаното в коментарното ми поле по повод този конкретен стих, ти е причинило дискомфорт, но не мисля, че аз съм главният виновник за това. Ако пък мислиш, че съм аз, то ти се извинявам.

    Лека и успешна седмица!
  • Егати! Да вземете да издадете сборен научен труд ли?! Хем ще има полза от цялата тая дандания!
  • След такива силни думи се чувствам неловко, Райна! Явно ти ме цениш като автор повече, отколкото аз ценя себе си. Но съм много трогнат от казаното от теб и ти благодаря най-сърдечно.

    Ще се радвам да да прочета най-новите ти неща. Очаквам ги с нетърпение!

    С най-топли чувства!: Мисана
  • Да си припомним точната мисъл на Наполеон Бонапарт: "Всичко е добре, когато свършва добре!"

    Поздрави, Ена!
  • 1. Благодаря ти още веднъж, Ена! За мен е радостно, че сме на път да преодолеем един безсмислен негативизъм, нойто се породи от дребни човешки страсти /тук включвам с поне 50 процента и себе си/.

    2. Благодаря ти, Красимире за толкова обективното изказване. Абсолютно си прав за пропадане на анапеста на посоченото от теб място. Знаех предварително това и зная как хелементарно се отстранява, но не исках да изтегля стихотворението за редакция, защото все още е в процес на четене. Веднага щом забележа, че няма повече четения, ще поднеса съответната корекция.

    3. Благодаря ти, Исмаиле! С голяма лекота ти поднесе доста истини. За мен това е проява на мъдрост, която далеч не у всеки се среща. Много се зарадвах на посещението ти.

    Желая ти здраве и нови хубави стихотворения!

    4. Благодаря ти за включването, Ирен! Трогнат съм от посещението и от хубавите думи, които каза.

    Сърдечни поздрави!
  • Plamen-Ognqnov (Исмаил Али) така хубаво и точно го е написал в коментара си, че направо ще го цитирам:" Дали е хубав и или не стиха, не знам, но изпитвам наслада като го прочета, а това мисля, че е достатъчно за Читателя. А вие, критиците, си се събирайте по кафенетата и си коментирайте на свободна воля за техниката на писане."
  • Не си спомням, кой ми го е казал, дали съм го прочел някьде и до колко е вярно следното: Веднъж учителката по литература на сина на писателя Емил Манов му дала за домашно да развие тема, от която да е видно, какво е искал да каже авторът(Емил Манов)в някакво произведение. Бащата решил да си направи експеримент и написал домашното на сина си. На другия ден учителката поставила двойка на ученика, че не това е искал да каже писателят!?
    Та и тук се получава нещо подобно. Дали е хубав и или не стиха, не знам, но изпитвам наслада като го прочета, а това мисля, че е достатъчно за Читателя. А вие, критиците, си се събирайте по кафенетата и си коментирайте на свободна воля за техниката на писане.

    П.п. Радвам се за Младен и Ена, че стопиха ледовете по между си, като ги виждаме, какви пръхки души носят!
  • Ще кажа няколко думи с предварителната уговорка, че не взимам ничия страна в евентуални спорове. Нормално е да има различни мнения.
    Отсичането на последната стъпка, за което спомена Елица Ангелова, е нещо нормално. То не е нарушение, когато се прави по строго следвана римна схема. За да бъде спазено правилото на артернанса, се редуват различни рими. Както е тук. Това е признак за добра поетична техника. В тоя случай не става дума за ритмично нарушение. Сравнявайки стихове, които се римуват един с друг, съгласно приетата схема, и стихове на едноименни позиции в строфите, забелязах, че има разностъпен размер и малки компромиси с разликата в каталектиката. Ще дам примери: "душата-косата ти" и покълвам-безмълвие" - римуват се женски с дактилни рими. Първият стих:
    "Днес дойдох да ти взема внезапно душата." е в четистъпет анапест, не в петостъпен, както почти всички останали. Не бива да се заблуждаваме по броя на ударенията. Той не винаги съответства на броя на стъпките в стиха. Сега някой може да каже, че първата стъпка в първия стих е амфимакър Понякога има свръхсхемни ударения, които попадат върху анакрузи. За това става дума тук, не за ранометричност. В четвъртата строфа стиховете на първа и трета позиция също са в четиристъпен анапест.
    Вторият стих на втората строфа е в дактил.
    " С будни очи в полунощ досами сутринта."
    Това е аритмия. (Не го казвам с язвителен тон). Просто безпристрастно констатирам.
    Всички рими в стихотворението имат добро качество от акустична гледна точка.
    Забелязах красивата вътрешна рима "спусна-изкусно". Нямам претенции да съм я патентовал в сонета си Изкусителка.
    П.С. Оценка на творбата не съм поставял.
  • Благодаря ти, Ена! Не се поставям над теб, или над който и да е друг. Защото това е принципно неправилно и е в разрез с морала на онези, от които съм пратен. И ако наистина съм избран за нещо, както всеки от нас е избраник за нещо, то аз му служа и съм осъзнал това.
    Аз искам единствено да поставя нещата на принципна основа.
    Не те подценявам. Бъди сигурна в това. Когато се спори за нещо е добре да се спори принципно и тогава се стига до просветление. Убеден съм в това. Ако в думите ти не се съдържа някаква доза ирония, а са израз на обективна преценка, то повярвай, че ги приветствам искрено.
    Извървял съм дълъг и труден път на развитие, който съм обективирал чрез определени постижения, оценени не от мен, а от специалисти в съответните области. Затова не изпитвам съмнение на каква кота съм понастоящем. Но пак повтарям не те слагам по-долу от мен. И ако в нещо съм по-напред от теб, то в друго ти си по-напред от мен.

    Лек ден ти желая!
  • Приемам казаното от теб, Мисана. Напълно.
    Явно не съм права и причината да имам точно такава интерпретация на този ти също хубав и силен стих, съм аз... признавам си, че положих усилия, но очевидно не ми достига много, за да видя толкова надалече и толкова надълбоко, както виждаш ти. За което ти се възхищавам!
    Бог не ме е надарил толкова щедро както теб, определено Той ти е дал много големи възможности, може би защото си избран.
    Не могат всички да бъдат избрани... когато порасна духовно, мисля, че и на мен ще ми се случи... ако израсна духовно.
    Съвсем точна е мисълта за това, че в спора се ражда истината. Да, аз разбрах истината за себе си в този творчески спор с теб и благодарение на теб разбрах също, че трябва много, много работа още, за да се доближа малко до теб. А ти си много високо, много!
    Възхищавам ти се на дарбата, дадена ти от Бога!
    Искрени благодарности за урока!
    С най-приятелки чувства към теб (ако приемеш такива): Елена

    ПП Пропуснах да кажа, че стихът ти ми хареса и развълнува, затова го оцених с максималната оценка 6
  • 1. Още един път благодаря на Елица Ангелова. Тя, като един много почтен човек - фин и коректен, се опитва да изясни на някои хора нещо, което те винаги ще се правят, че не разбират. Елица, целта на тези хора не е да разберат истината. Те задоволяват нагона си да мразят и тъпчат нещо. Мисля, че е време да разбереш това.

    Единствено от уважение към теб, за последен път казвам нещо на Ена, Порчев и всеки, който се опитва да търси обяснения от даден автор за даден текст. Това, което ще кажа сега е принципна постановка. Затова, който има очи да гледа, а който има уши да слуша.
    Не е важно какво мисли един автор за своето произведение. Веднъж написано, произведението не е вече на този автор. То е самостоятелно същество. То има акт за раждане - датата на публикуването си. Това произведение има съпътстващо го интерпретационно пространство. Нещо като негова аура, или ноосфера. Всеки от четящите вижда своята интерпретационна гледна точка в него. Абцисата и ординатата и апликатата на неговото мнение задават координатите на точката, в това интерпретационно пространство /ако го мислим като триизмерно/. Нищо повече. Друг читател може да види нещо съвсем различно. Дори и самият автор да обяснява надълго и нашироко какви идеи и виждания е вложил, те също са малък сегмент от това обширно интерпретационно пространство. Единственият общ критерий за едно произведение - дали е стойностно или не - е естетическият. Има ли, или няма естетика в това произведение. Естествено в изкуството има някакви необходими условия. Ако те бъдат нарушени, то съответното произведение няма да отговаря на нормите, за да е изкуство. "Радка пиратка" е текст, който не принадлежи на територията на изкуството. Нито пък "Кънчо путкодеров" /поема приписвана на Пеньо Пенев/, или "Курвиада" /поема приписвана на Радой Ралин/.

    Желая ти много вдъхновение и попътен вятър, Елица!


    2. Благодаря, Касиус! Вътрешно съм убеден, че ти си един от хората, които са най-наясно със ситуацията, какво именно става в този сайт. Себе си слагам на по-задна позиция. Съдя за това по реакциите ти и по високия интелект, който прозира зад всеки ред, написан от теб. Както съдя и за степента на интелекта на други хора пак по написаното от тях. Мисля, че ти ще разделиш тук мнението ми, че гледката е отчайваща. Защото има начини и начини да се изрази едно отрицателно становище. И точно аз съм най-малко от хората, които искат някой да ги величае, или се възторгват от положителни отзиви. Напротив, нуждая се от отрезвяващи критики. Но казаното трябва да има белег на критика и то по същество, а не на скудоумни брътвежи на едни и същи хора, за които конкретното произведение не играе роля, а само една личност, която те вътрешно ненавиждат и каквото и да напише винаги ще им черна.

    Сърдечен поздрав от мен и хубав ден ти желая!
  • Ена, не съм те обвинила в нищо - напротив, казах, че е въпрос на възприемане. И е безспорно, че колкото повече мнения се породят за съдържанието на дадена творба, толкова по-добре. Защото това означава, че има над какво да се мисли и разсъждава. Когато авторът нищо не казва, и читателят отминава, без да се замисли.
    А "стремеж" - като "целенасочена дейност" не се покрива с "почукването", което в случая е предложение, последен етап. Дотогава мераклията може да опипва почвата, да се стреми да е по-често пред очите на избраницата, да й хареса като визия и поведение, да предусети шансовете, които има... И чак тогава да направи решителната крачка към душата й. Това са също целенасочени дейности, но някак си отдалече, а не пред самата врата - сърцето й.

    Както ти изрази мнение, така и аз изразих моето... А това "остави автора..." може да се каже на всеки.
    Да спрем вече.
  • Ама Мисана! Моля ви се - вземете да пишете в три реда... А защо не бъдете и иновативен - още по-добре с две до три букви максимум! Така ще имате само кратки коментари от посетителите в стил "хресва ми", "не ми харесва". Макар, че някои коментатори може и да са талантливи със способности да развиват тон критика на по буква, все пак тогава мисля си, че коментарите ще се ограничат поне до море, а не до световен океан!
  • Да, попитах Тенев за краестишните непълни ритмични стъпки - да не би да има термин за това явление, защото аз с мои думи го обясних. Очаквам отговора му.
    Съдържанието за мен е ясно и съм си казала думата.
  • На подобни риторични въпроси, си отговаряй сам. Явно майка ти, в детството ти, те е разглезила до крайност, като ти е отговаряла на всяко нещо, което ти е хрумвало да питаш. А инерцията трудно се преодолява.
    Бас държа, че си единствено дете. Но е крайно време да пораснеш.
  • Порчев, питаш ме - отговарям - накратко:
    Ти каза, че ритъм има тук-там.
    Това не бива да се премълчи, защото не е истина. Ритъмът се основава на стъпката анапест. Ти пак оспори - анапестът бил нарушен. Защо да не поясня? Това обижда ли те?
    Аз също не знам всичко и често се допитвам до Красимир Тенев, до Валентин Чернев и други утвърдени поети.
    Просто думата дума отваря...
    Поздрави от Калифорния!
  • Един поет, нещастни човече, казва каквото има да казва в самия си стих. А такива като теб говорят празните приказки, което Елица Ангелова убедително доказа и те развенча като пълен невежа. Само да не почнеш да й правиш сега вуду магии. И слава богу, че тя каза тези неща, като страничен и обективен наблюдател, за да се убедят всички, колко несъстоятелни са жалките ти обвинения срещу стиха ми. Защото, ако аз го бях направил, нямаше да има същия ефект, след като говоря за собствено произведение.
    А сега си лягай, за да си оправиш нервите, докато съществува все още теоретически шанс за това.
  • 1. Благодаря ти, Елица! Ти си истински професионалист в поезията. Говориш винаги по същество. Имаш отлични познания в класическия стих.
    След като жалкият дилетант, в областта на класическия стих, ПОРчев, бе оборен напълно от теб в невежествените си твърдения за анапеста и за която и да е друга стъпка, естествено е, че ти му ставаш враг №1 /заедно с Мисана/, защото този човек ненавижда истината и всичко, което я олицетворява.
    Веднага те обвини, че пребиваваш в коментарното ми поле. И защо Елица да не взема отношение по стихотворението ми, Порчев? И с какво право точно ти й държиш сметка, след като всеки може да преброи, че твоите коментари към моите стихове са в пъти повече от нейните? Но, докато ти говориш само безсмислени и безумни неща, тя се произнася компетентно.
    Тук не ти е съдебна зала, за да държиш сметка за броя на посещенията на "противната" страна. По-добре отправяй упреци към съпругата си. Тя може и да те изтърпява, горката. А Елица е свободна и независима дама, която няма нужда от твоите плоски виждания и обвинения. Ако не беше я нападнал така, въобще нямаше и да ти отговарям. Но, когато нападаш дами, които уважавам, по гадния си и хиенски начин, ще
    си носиш последствията. Щом си достигнал дотам да преследваш и жени, много си изпаднал, женомразецо. Пий жълт кантарион по-често, но не вярвам и това да ти помогне!

    Сърдечни поздрави, Елица! Печелиш възхищението ми с присъщата си обективност и толерантност, дори към хора, които меко казано /според мен/ не заслужават никакво внимание.

    2. Благодаря ти, Северина! Радвам се, че харесваш някои от нещата ми.
    Желая ти нови успехи!

    3. Ена, много са сложни анализите ти. Хубаво е да ги видят професионални критици и психолози. Аз съм само един ентусиаст, който пише стихове. Ако трябва да удовлетворявам всичките ти изисквания, това ще означава ред да не напиша. Извеждам нещата от сърцето и душата си. Който харесва, харесва. Радвам се, че немалко харесаха стиха ми. Това ми дава моралното право да пиша. Само петима не го харесаха. Но тъй като досега те не са харесали нито един мой стих, то вотът им е адресиран не към стихотворението ми, а към личността ми.
    В този смисъл той не ме огорчава. Защото не Мисана е важен, а онова, което той пише.

    4. Радвам се, че дори Цветански харесва стиховете ми. Понеже той поставя въпроса за опасност от диабет, вследствие на коментарите ми, то съм длъжен да предложа антидот. От години се занимавам с билколечение и за профилактика срещу диабет, препоръчвам билката Geum alpina Ако не можете да се снабдите с нея, то ви препъръчвам Geum urbanum, а също и Alchemilla vulgaris. Успешно лечение! И благодарности приемам едва след това!
  • В моите думи няма противоречие, Ена. В стиха е казано "стремежа" на много мъже, което може да е само жадни погледи отдалече,но не почукване на вратата. Има разлика, но да спрем дотук.

    Човек да не стане веднъж мишена...
  • Мисана, поздравявам те, ти си доайенът на женските сърца и поезията в сайта " Откровения" Всички жадни за коментари и сладки думи женски сърца са тук, а ти не им оставаш длъжен...каква гротеска на поезията... Коментарствай им, Мисана....така се става поет...!!!

    Окончателно се отказвам да давам мнение в този сайт...
    Поезията ти е хубава, но коментарите ти са такива локуми, че хващат поетичен диабет...Натъртва...
  • Въпрос на възприемане и на отношение към любовта: някои жени обичат да предизвикат и да избягат; други обичат да бъдат покорени и да почувстват онази властност на мъжа, която да ги подчини на волята му, без да ги унижи...
    Един мъж с усет никога няма да потропа на врата, където няма да му отворят.
    В този стих между редовете се чете инстинктивното взаимно привличане. И Лирическият е решил да прояви мъжкото си въздействие...

    В поезията е така: всичко може да се приеме, да се извиси. И всичко може да се отрече. Зависи от много фактори.
  • Учудвам се на този сравнителен подход към стиха.
    В "И на север, и на юг" Лирическата израства пред очите на мъжа, превръща се в жена, готова вече за "греха". Тя го повежда "с прегръдка" и буди в него желания. Разбира се, че ще преобладава възторгът.
    В този стих се говори за една трудна любов - не като плътско желание, а като зов на душа към душа. Идеята е, че истинската любов е в сливането на душите. Изразът "Днес дойдох да ти взема внезапно душата" изразява сила и увереност, че тази душа може да бъде ПОКОРЕНА, спечелена най-после.
    Образът на момичето е обрисуван пестеливо, но внушително - чрез тази светеща в мъглата коса. Именно, защото свети дори в мъглата, затова впечатлява. На слънце е естествено да светиш...
    Към един посветен стих трябва да се подхожда с повече доверие към автора и да се проявява разбиране, а не да се ревизират личните му впечатления от отразения обект...
    И Мисана, и всеки от нас може "по..." Това съвсем не означава, че трябва да се публикуват само шедьоври.
  • Красиво, Мисана, първият стих е наистина прекрасен. Мисля, че можеш още по-... Поздрав тук -ИНАСЕВЕРИНАЮГ (:
  • Използвам обръщението "майка Тереза", защото самата ти каза, че тя била най-достойния ти пример за подражание. И употребявайки това обръщение, аз ти напомням да съблюдаваш високия морален ангажимент, който си поела.
    Добре е, че си разсъждавала върху това стихотворение. Както казах, то е посветено на Елеонора Атанасова /Е.А./ и всъщност за мен най-важно е нейното мнение. Но тя не е член на този сайт и вероятно ще сподели какво мисли по друг начин, а не чрез коментар.
    Радвам се, че най-сетне стихотворението ми, обвинено в Яворо подражание ти е харесало. И аз мисля, че то е едно перфектно изпълнение, както мисля обаче, че "Идвам за теб" е не по-малко силно.

    Приятен ден!
  • Благодаря ти много за тези хубави думи, Али! Изречени от майстор на стиха, като теб, те означават много за мен.

    С най-топло чувство и пожелание за несекващо поетично вдъхновение: Младен
  • Силно и вълнуващо посвещение! Всеки би завидял(препоръчвам благородно)))Поздравления, Младене!
  • Искрено съжалявам, Елица, че от моето коментарно поле се изля върху теб тази гнусна помия. Както и се радвам, че ти абсолютно точно и достойно реагира. За мен тези хора не заслужават уважението, което прояви към тях. Но това разбира се ти прави чест.

    Нищо, така всички в сайта видяха, кой кой е! И ти спомогна особено много за това.

    Благодаря ти, както за високия професионализъм, така и за високия морал и добродетели, които демонстрира с присъщата си скромност.

    Имаш цялото ми възхищение!
  • Порчев, което и стихотворение да вземеш -(с редуване на мъжки и женски клаузули), в каквато и ритмична стъпка да е написано, ще видиш, че през ред тази стъпка е недовършена . Така се получава разнообразие в звученето. И този факт не може да ти дава основание да говориш за аритмия.

    За твойто тихо идване, което
    все още в мен отеква като гръм,
    за даденото и назад невзето,
    за прошката, че с теб съм и не съм...
    "Пръстен", В. Ханчев.

    Стихът е в петостъпен ямб. Както виждаш, през ред се завършва на неударена сричка.

    Ето пример за еднотипни клаузули(в случая женски),където последната ритмична стъпка (анапест) е незавършена във всеки ред:

    Боже, как се изрониха бавно и тежко житата...
    Остарелите щъркели стягат за полет ятата.
    И небето по мръкнало пада тъй ниско и сиво,
    че усещаш през кожата лятото как си отива. (Ники Комедвенска)

    Съжалявам, че трябваше да ти обясня тези неща.
    ***

    Г-н Михайлов, ще допълня малко сведенията Ви за мен, защото не всичко знаете: Първият ми опит за буриме беше по стих на Владимир Виденов - в "Хулите". Но се получи неуспешен и направих втори - по стих на Терзийски. Ако не Ви е известно, съвсем нормална и етична проява са Поетичните диалози, които се практикуват и от утвърдени поети. И никой не прави такова недостойно тълкуване - гадаене на междуличностните им отношения.
    Писала съм стихове по мотиви на доста поети, включително и В. Чернев. Той самият има цяла книга с поетични творби по чужди мотиви и от него знам, че това е трудно и достойно творчество.
    С Терзийски и Чернев и сега съм в приятелски взаимоотношения.

    И още нещо: Имам стих в стил класическа балада - по римната схема на ФРАНСОА ВИЙОН. Публикуван е в "Буквите". Ако пожелаете, ще Ви я изпратя на Лични.
    Може пък и там да откриете нещо непочтено...
    Бъдете здрав!
  • 1. Благодаря, Касиус! Това, което направи надмина всичките ми очаквания. Точно това е вярната трактовка на стихотворениято. При това начинът ти на изразяване само свидетелства за това, каква богата душевност притежаваш. Наистина се радвам, че има толкова извисени хора в този сайт - хора на сатвично ниво, в противовес с мрачния тамас, който наистина е тъжна гледка.

    Приеми моят най-сърдечен поздрав и възхищение от светлата ти личност!


    2. Порчев, мисля, че съвсем прекали. Сега може да поискаш от мен и да ти плащам за негативната реклама, която ми правиш. Бих те разбрал - парите никога не стигат, особено, когато човек е позарязал професията си и се занимава само със стиховете на Мисана.
    За твое сведение, преди ти и кръжеца ти да се намесите, имах цели 170 прочита, а това никак не е малко, Порчев. Дай боже и ти да докарваш по толкова четения на стихотворение.
    А за неграмотните, не знам кого визираш. Знам само, че често "грамотните" бъркат единствено число с множествено.

    Моля те, вземай успокоителни. Най-просто - валериан!

    П.С. И вече уточних, че Елица Ангелова няма нищо общо с дамата, на която е посветено стихотворението ми. Така, че престани с интригите си. Знам, че това е единственото нещо, в което имаш талант.
  • Непримиримия конфликт и неизбежното съчетание в едно на добро и зло, е тема на голяма част от Мисановата интимна лирика. Личността се
    разкъсва във вечна борба на антагонистични начала - ангел и демон, преплетени във вечен двубой, от чийто синтез се ражда несравнимия личностен драматизъм, съчетал в себе си немислимите на пръв
    поглед философски категории, чрез изразеното желание, да вземе душата на своята "приказна фея в мечтите сънувана".
    Вярата на поета в идеала, в постигане на съвършенство в живота,
    превръща Е.А. в онова земно изражение на духовното, към което се стреми неспокойния му дух. Е.А. поразява Мисана с чистотата и невинността си. Точно тези качества подтикват поета към създаване на ментално един по-красив свят в който "невидим я следва" и изгражда
    любовната тема в изповеден екстаз с интонации, характерни за езотеричните текстове. Става дума за образа на любимата, пресъздаден чрез душата и, която ще бъде отнета чрез "магия през есенно-късна мъгла".
    Образа на любимата присъства в стихотворението само под формата на душа, неслучайно. Отчетливо са избегнати физически детайли и тривиални субективни описания, и сравнения на любимата с "майска роза напр., очи бадемови, устни рубин и прочие. Авторът избягва плътските представи и описва любовта, и любимата си с космогоническа лаконичност, като на астрално ниво съвсем фино, косата и свети ненатрапчиво в яркозалезно.
    "Яркозалезно" - чистотата и красотата на любимата се подчретават, чрез синтеза на две смислообразуващи метафори в една
    Залезът е изразител на етичната и моралната същност, а яркото лъчение - на красивото, на неземното, според представата на влюбения Мисана.
    Драматизмът на противопоставянето любов-социална среда, е намекнат в последния заключителен ред на стихотворението, където "неоткъснатия букет", сиреч образа на любимата, се "отразява вълшебно в слепеещи бавно стъкла", сиреч грубата действителност, която обгръща живота на поета.
    И още много може да се каже за достойнствата на това любовно стихотворно повествование, но за сега ще се огранича до тук!

    С най сърдечни поздрави: Бай Бостан
  • Много чувствено стихотворение! Поздрави!
  • Благодаря ти, Порчев!
    Сега и съвестта ми е по-спокойна.
    Наистина се прекланям пред високите ти познания в поезията.
    Вероятно си най-компетентния в сайта в това отношение.
    Ще го взема под внимание.
    А сега, моля те само да не пропуснеш обяда си заради мен.
    Че това вече трудно ще го понеса.
  • 1. Благодаря ти, Маги! Трогнат съм от вниманието ти и от хубавите думи, които каза за стиха ми.

    Поздрави и прегръдки!

    2. Порчев, ти се изявяваш като върховен прокурор по отношение на поезията ми. А си всъщност само един малък адвокат. Тъжно ми е за клиентите ти. Явно делата им ще бъдат загубени. Жертви на Порчевия "анапест" - така квалифицирам тяхната кауза пердута. От друга страна не мога да не изразя удовлетворението си, че аз съм по-важен за теб от клиентите ти и делата им.
    Трогнат съм, Порчев.
    Предай моите най-искрени съболезнования на потърпевшите си клиенти /ако такива някога въобще са съществували/.

    С ПОздрав: Мисана
  • едно хубаво стихотворение се познава по това, че те грабва
    без да забелязваш стрички и ударения, а мене определено ме грабна и развълнува..
    поздравления, мисана... от сърце..
  • Благодаря ти за подкрепата, Елица! Но няма смисъл да обясняваш на некомпетентни хора, които са натрупали "познания" от филмите по Дискавъри ченел и от списание "Космос", що е поезия и що не е. Самите тези хора и ред не са написали, а претенциите им са по-големи от възможностите.
    Остави ги на самите тях - да плуват по собственото си течение. То ще ги отведе, където и трябва да попаднат.

    С поздрав: Мисана

    П.С. Моето мнение е, че няма какво повече да пипам по този стих.
    На който му харесва, добре. На останалите - много здраве. Стихът е писан за конкретно лице и е публикуван заради него. Той е твърде личен, за да бъде обсъждан с неподходящи за целта хора.
  • Порчев, ритъмът не е тук-там. Стихът е издържан в стъпка анапест ( има само един ред за редактиране - шестия).
    А със съвсем уникални рими едва ли някой тук може да се похвали.
    Като изискване винаги може да се предяви, но не и да се посочва като фатален недостатък, който занижава стойностите на творбата като цяло.
  • Толкова е просто, Порчев! Намери си муза и тя ще те дари с поезия. Надявам се с много поезия. Особено, ако си плащаш. А при безплатните сеанси не се получава. Попитай най-близките си хора. Те от опит знаят и ще потвърдят казаното от мен.

    Лека нощ! /Уф, най-сетне да благодаря и на бог Хипнос, ако си е свършил добре работата!/.

    П.С. А на лично твоето признание, Порчев, изобщо не държа. То не само на мен, но и на никой уважаващ себе си творец, не би свършило работа, дори и по абсолютна стойност!
  • 1. Порчев, надявам се, че не искаш от мен сам да коментирам стиховете си. Това не го правя дори в тесен семеен кръг. Няма логика един автор сам да коментира себе си. Смешно е и е твърде субективно. Целта на публикуването е именно в това - другите да се произнесат за текста.
    Ти и Ена вече се произнесохте веднъж. И ти и тя продължавате да повтаряте вече казаното. Читателите не са глупави - разбраха мнението ви. Защо искате да го повтаряте до безкрайност. Може би, за да убедите сами себе си, че сте прави...? Не зная и не ме интерисуват вашите психологически мотиви, но подобно повторение си е чисто безумие. Помолих те да спреш дотук. Каквото имаше да кажеш, вече го каза. Нямаш работа с идиоти. Прочетоха ти мнението, разбраха го.

    2. Майка, Терезо, същото се отнася и за теб. Ако коментарното ми поле беше стая, бих ти поставил походно легло в него, за да пренощуваш, защото виждам, че ти е трудно да преустановиш присъствието си. Но за съжаление не е. Мисля, че каза всичко, което ти бе мерак да кажеш за стиха ми. Ти говориш винаги семпло, вероятно и за щастие по рождение, поради което мисля, че всички, без изключение, разбраха смисъла на казаното от теб. Сега се успокой и иди да спиш, а аз ти желая приятни сънища, без "Хорор"!
  • 1.Както виждаш, майка Терезо, взех под внимание, че имаш други приоритети в живота си и ти разкрих, че само съм се пошегувал /извини ме, ако шегата ми ти се е сторила неуместна. Но силата ми не е в шегите, а в поезията и най-вече в "Хорорите"/.

    Още един път ти благодаря за добронамерените коментари и ти се покланям с наистина огромно уважение: vega666

    2. Порчев, спирам дотук. Излезе изцяло извън формата на стиха ми. И друг път съм ти казвал. Увличаш се прекомерно и се правиш на малко обидено дете. Но никой не те е обиждал Порчев. Повтарям най-доброто средство за себеовладяване е: Esbericum Forte.
  • 1.Не виждам никакви заплахи, майка Терезо! Или е заплаха за теб да ти посвещават стих. Ако така са те заплашвали досега, мисля, че много жени биха поискали да са сред заплашените - на твое място. Е добре - аз се пошегувах. Няма да ти посвещавам стих. Особено щом приемаш подобен жест от моя страна като заплаха.

    2. Щом намери доблест да се извиниш на Е.А., Порчев, то и аз ти се извинявам. Единствената причина да бъдеш визиран персонално от мен, бе обстоятелството, че се държа непристойно по отношение на една дама,
    което въпреки поднесеното със закъснение извинение не ти прави чест. Надявам се това да ти послужи за добър урок и в бъдеще никога повече да не преминаваш границата на позволеното /поне по чисто кавалерски причини/, за което толкова много ратуваш.
  • 1.Благодаря ти, майка Терезо! Както винаги си трогателна и мила.
    Обиквам те все повече с всеки изминал ден. Продължавай в същия дух и може да напиша някой "Horror" и за теб. Макар, че сигурен съм, че при тези тълпи от обожатели, които имаш, сигурно някой отдавна ме е изпреварил.

    2. Аз също не разбрах, Порчев защо, в уж принципния ти коментар, следваше да замесваш личността на Е.А. и то по толкова гаден и некавалерски начин и това ме наведе на мисълта, че вероятно следва да ти бъде оказана помощ от компетентен специалист, какъвто имаш за щастие до себе си.
  • И аз съчувствам искрено на съпругата ти, Порчев!
    Нали твърдиш, че била психотерапевт. Сигурно и е тежко да има и пациенти, които не само, че не й плащат, но са й зачислени пожизнено.

    С ПОздрав!
  • Благодаря ти, Краси! Много ме зарадва с това включване и с хубавите думи, които каза.

    Пожелавам ти вдъхновена творчески седмица и много попътен вятър!
  • Хъхх, пустите устойчиви словосъчетания - че колко да са устойчиви?!
    Значи "да открадна сърцето ти" - хубаво, а "да взема душата ти" - лошо!
    Да, ама Мисана казва - хубаво е, на любов е, и то каква! За нея, благословената, през гори тилилейски ще премина!
    Красиво ми е, както при Висоцки:
    В какой день недели, в котором часу
    Ты выйдешь ко мне осторожно?
    Когда я тебя на руках унесу
    Туда, где найти невозможно?
    Поздрав и от мене!
  • 1. Благодаря ти, Елица! Трогна ме много с толкова хубавите си думи за стиха ми. Мисля, че дамата, на която е посветен този стих, напълно го заслужава. Нещо повече той е твърде блед за нейната изключителна душа и външност.
    И дай боже да се сбъднат хубавите ти и благородни пожелания, за да напиша още достойни за нея и дори по-добри от настоящия текстове.

    Поздрави и прегъдки и много настроение, обагрено със слънце и усмивки, ти желая през тази нова седмица!

    2. Мерси, Вики! Тук вземането на душата не е като опит за похищение, а като подготовка за сливането на две души.

    Сърдечен поздрав от мен!

    3. Благодаря ти, Дочка! Ти винаги си подкрепяла поезията ми и искам да знаеш, че съм ти страшно признателен. Освен това високо ценя невероятнвата ти поезия.

    Приеми най-топъл поздрав от мен и пожелания за много хубава седмица!

    4. Мерси, Санвали! Ти си истински приятел и поет, високо ценен от мен.
    Радвам се на твоите посещения - добронамерени и възвишени!

    Бъди много щастлива и винаги вдъхновена!

    5. Благодаря ти, Росица! Бих се радвал, ако Е.А. се почувства щастлива от написаното за нея стихотворение. Това ще означава, че поетичната ми задача е решена успешно.

    Много настроение и летни усмивки ти желая през новата седмица!

    6. Мерси, Латинка! Както винаги си много точна в наблюденията си. Да, искам душата на Е.А. да е само моя. Но дали ще е така, зависи до голяма степепен и от нейната свободна воля.
    Трогнат съм от хубавите думи и от вниманието ти.

    Специален поздрав с малко музика за теб:

    https://www.youtube.com/watch?v=np9dvWPVMuI
  • Много красиво! Вече са го казали и преди мен: щастливка е тази Е.А.!
  • "Макът, милван с лъчите на ранния утринен час. "
    "Неоткъснат букет - яркозалезно свети косата ти."

    Това ме грабна - нежност, отдаденост...

    И също така се усеща увереност и сила.

    Хубаво съчетание, Младен!

    Много вдъхновение и покой ти желая!
  • "От съдбата ми блудна навеки и странно ревнувана.
    И последният мост от живота ми сляп - до смъртта."

    Пред късната любов светът е коленичил
    и есенното слънце е магия.
    Лъчите му душа в душа заплитат.
    Поете, тази Е.А. е щастливка!
  • Мислех си, че привилегията вземане на души принадлежи само на смъртта и на дяволите, но... явно има и други кандидати
  • Написано със самочувствието и увереността на мъж, който осъзнава силата и въздействието си...
    Един от най-хубавите ти любовни стихове, Младен, с който бележиш напредък при овладяване на класическите форми.
    Пожелавам ти вдъхновение и поредица от подобни вълнуващи лирични творби.
    Поздравления!
  • Благодаря, Станислав! За да успокоя духовете ще кажа, че конкретното стихотворение не е писано за дъщеря Ви. Казвам това с пълната убеденост, защото дамата, за която е писано ми е достатъчно добре известна, за да зная, че баща й не се казва Станислав Русев.

    Поздрав и Ви желая хубава нова седмица!
  • Това е отвличане. Ще се обадя на 112 или в патриаршията, дано имат номера на арахангел Михаил. Честен кръст, ако видя такова стихо за моята дъщеря, ще звънна и на Ал-Кайда нищо че съм християнин.
    П.П. освен, ако не е някаква нова серия на филма ,, Да срещнеш Джо Блек,,
  • Твоите думи, Ан Анабел, много ме трогнаха. Много мило от твоя страна е, че намираш интимната ми лирика за привлекателна. Винаги съм харесвал поезията ти, но днес откривам, че в теб живее и една висока нравственост, пред която се прекланям!

    Приеми този скромен музикален поздрав от мен за, дай боже, добро настроение:

    https://www.youtube.com/watch?v=E6buJXYSwl8

    Твой: Младен
  • 1. Благодаря ти, Милена! Не съм жрец на богиня Кали и нямам намерение да погубвам дамата. Вземам душата й, за да осъществя сливането на нашите 2 души. Макар, че съм убеден, че то вече се е състояло в един "спомен от бъдещето", защото настоящето е изцяло реминисценция на бъдещето.

    Най-топъл поздрав от мен!

    2. Мерси, Анна! Знам, че това е пестеливият начин да изразиш позитивното си отношение.

    Сърдечен поздрав от мен!

    3. Благодаря ти, Никола! Трогнат съм от хубавите думи.

    Желая ти прекрасна нова седмица!
  • Това вече съм го соментирал, но и тук ще кажа, че е прекрасно!
    Поздравление,Мисана, и хубава неделна вечер!
Propuestas
: ??:??