22 dic 2013, 13:46  

Игнажден 

  Poesía
983 0 2

Игнажден е и първа влезе - тя.

Наверно битието се нарежда.

Не вярвах в ненаписани неща,

но първа влезе моята Надежда.

 

Надеждата, че в Родната страна

в тунела, ще нахлуе светлината

и в стъпките на моята мечта

в причастие ще се сбере водата.

 

Застинах щом на прага я видях.

Надеждо моя, пак ли ти си първа?

Да беше поостанала назад...

Защо пред Случването се намърда?

 

Поверието пак ме покоси.

На първия годината прилича.

Очакването вече ми тежи

и летаргично вече ме увлича.

 

Надеждата прекрачи моя праг.

Аз другия Игнажден вече чакам.

Пак преуспява, който е богат,

а не успява който е наказан.

 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??