Ивана59 (Иванка Гичева)
230 5445
8 dic 2009, 17:19

Игра 

  Poesía
712 0 12

Безобидна лъжа.
Страстен миг.
И изгаряща нежност.
Стара и смешна игра.
С роли две.
Неизбежни.
Аз и ти.
Театрално  лирични.
Ексцентрични мечти.
Жулиета на втори балкон.

 Ех!... (и поклон)
Нищо лично.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ех!
  • великолепие .... Ваня, прекрасна поетеса си...
  • !!!
  • Някъде, някаква беше написала, че най-хубавото на поезията е асоцииациите, които предизвиква!
    ... баси - сигурно го е казала първосигнално!(И аз не разбирам какво прави някой, някъде, където никой не го иска!))))

    Извинявай, Ваня!
  • баси дългото в кратко! ))))))))


    мноооооого ме радваш

    напомням само, да не забравиш : )))

    ****
    Това под мен не разбирам какво прави тук... но сигурно първосигнално: прочиташ "сцена"... - а! - Имам със "Сцена!" - и пльокваш...
    'ма тук никак не важи принципа "покрай сухото - и мокрото".....
  • Актьорите – с маска на овчицата Доли,
    клонирана не от съдбата си.
    Играят си на герои, а в душите им –
    мишчици гризанки (треперещи от съдбата).
    Играят на нежни, верни и мили,
    напират да станат кумири,
    на сцената да умрат
    (извън нея кой ще ги забележи).
    Какъв зловещ всекидневен ад -
    да бъдеш не този, който си.
    Сюжетът стар, героите познати,
    тя, сцената е само малко различна,
    и на нея - нарисуван Рай,
    към който ни притегля земното привличане.

    Поздравления, Ваня!
  • Да - "нищо лично"!
    Поздрав.
  • хубаво
  • ... тръпка

    Поздрав!
  • Миг, но какъв миг...
    И нищо по-лично!

  • "С роли две.
    Неизбежни.
    Аз и ти.
    Театрално лирични"
    Хубав стих!
    Привет!
  • стара колкото света
Propuestas
: ??:??