Поредната твоя премиерна нощ

пред мен падна с гръм и трясък,

аз запазих илюзорната си мощ 

и продължихме в пустинния блясък.

И пак крачиш срещу, а не към мен,

мълча, когато наглостта ти срещна,

подминавам те в слънчевия ден,

а Дох Жуан си мисли, че съм лесна.

Въпросът ми е един и е елементарен:

Кога пред публиката ще спреш сълзи да лееш?

Поне веднъж в искреността бъди брутален,

но игри без маски се съмнявам, че владееш.