Защо точно тебе обичам?
Защо точно ти ме плени?
И колкото пъти отричам,
сърцето ми плахо мълчи.
Когато те видя потръпвам
и вечно в съня ми си ти,
но късно е, трябва да тръгвам,
че пак ще започна с мечти.
От стъклена рамка ме гледаш,
прекрасна картина си ти,
но само с това не минаваш -
студени са твойте очи.
Какво да те правя, любими?
Защо ме отблъскваш така?
Поне със усмивка кажи ми,
че всичко е само игра...
© Мария Василева Todos los derechos reservados
Браво!