Игра

19 jun 2018, 23:53

Poesía » Filosófica

1352 3 7

Числата, те са повод за игра.
Не са причина за тъга.
Не им придавай смисъл изкривен.
Какво като отминал е и този ден?

Животът всеки миг е нов и прероден,
а ти в тъга пропускаш този феномен.
Защо живоът те така мори?
Кога забрави детските игри?

Не си! Срамуваш се, че си порастнал ти,
че времето отминало е и боли?
А той все чака те да поиграеш.
С него да флиртуваш, да мечтаеш...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Rilska-Iglika (Петя Борисова)

2018-07-01T17:23:37+03:00

Благодаря, Пепи! Истината не среща никакви прегради и винаги достига дълбоко до сърцето...
Петър1 (Петър Димитров)

2018-06-30T15:25:13+03:00

Да поиграеш, да флиртуваш, да мечтаеш...
Радостта от живота..
Хубаво казано, Петя
Rilska-Iglika (Петя Борисова)

2018-06-21T17:20:11+03:00

Благодаря, Влади!
Rilska-Iglika (Петя Борисова)

2018-06-20T11:38:36+03:00

поздрав и от мен, Марги!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-06-20T08:51:19+03:00

искаме, не искаме, всеки ден играем и флиртуваме с живота. Поздрав, Петинка!
Rilska-Iglika (Петя Борисова)

2018-06-20T08:30:03+03:00

Ами, аз съм като морето... На приливи и отливи. :D
генек (Георги Коновски)

2018-06-20T08:11:45+03:00

Хубаво...
Къде се беше скрило, моме?