Игра на есентта
Небето чисто още грее
с жълтата игра на есента.
Понякога се смее,
но малко вече с тъга.
Денят ù се простира надалеко,
погледът ù носи доброта.
С очи ме пак погледна,
тръгнах с нея сама.
Денят притваря клепките си,
заслушан в клоните ù голи.
А облаци бездомни ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse