3 oct 2012, 7:16

Игра на есентта 

  Poesía » Otra
658 0 1
Игра на есентта
Небето чисто още грее
с жълтата игра на есента.
Понякога се смее,
но малко вече с тъга.
Денят ù се простира надалеко,
погледът ù носи доброта.
С очи ме пак погледна,
тръгнах с нея сама.
Денят притваря клепките си,
заслушан в клоните ù голи.
А облаци бездомни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??