4 feb 2008, 17:03

Игра на карти 

  Poesía » Versos blancos
828 0 8
Изкарахме на масата
отново всички козове -
и дълго се препирахме
в кого е печелившата карта.
А всъщност всеки стискаше
у себе си най-силната...
И устояваше на своя си инат.
Отдавна се пропукаха основите
и всеки търсеше у другия вина.
Поехме трудно преди време прошката,
но не отстояхме грешките докрай.
Ще замълча  отново.
И няма повече да споря.
Може би си прав, до някъде,
за някои неща.
Ще се опитам с написаното
да ти отговоря, да ти обясня,
но сигурна съм - няма
да ме разбереш - отново.
Защото всяка моя стъпка
приемаш за вина и грях.
Какво пък. Няма да говоря.
И не със думи ще те убедя -
ти знаеш, че отдавна със себе си се боря...
Заспивах винаги самотна
и в сънищата неспокойна бях
и съм - сега, отново.
Ще си тръгна, може би,
и не така, аз знам,
проблема ще реша - не мога!
Единствено ми липсва смелостта...
Замислям се сега, след толкова години,
дали било е истинска любов?!
Не! Не си виновен - поемам със достойнство
своя грях, докато мога, докато съм аз...

NG/nnn
03 февруари 2008

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??