Игра на любов

26 abr 2011, 22:58

Poesía » De amor

763 0 2

Играта на любов, трагична и безсмислена,

върви към своя край. И аз съм карта бита.

В сърцето се взривява, внезапна като истина,

една вина самотна, докрай недоизпита.

Горчивият финал в началото ме връща

и вятърът пелинен мечтите ми отвява.

А аз съм болка сляпа,отчайващо все същата,

печално отражение на минало забравено.

Раздирай ме, Тъга - безмълвна вечна блудница!

Със мене си играй! Сега съм шепа пръст.

И чувствата ми луди са, а любовта е лудница,

в която съм разпъната, разпъната на кръст.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Katriona (Кети Рашева)

2011-04-27T14:22:46+03:00

Нинче, както винаги твориш силен стих, запомнящ се, въздействащ!
female_sg (Боряна)

2011-04-27T01:56:24+03:00

Много! 6!