Хайде решихме. Приключихме. Тръгвай!
Никога пак не поглеждай назад.
Няма докосване, думите свършиха,
никой не търси посока и бряг...
Само Умората свещите пали,
Болката сипва във чаши вино,
пие Копнежа, Омразата гали,
кротко до огънят спи Любовта.
Трепетът спуска завеси пред Мрака,
Ласките сгъват Надежди от пух...
Кой ли ще легне в постеля от злато!?
Болката пие ли, пие от студ.
Котки по-покрива Спомени гонят,
ням и забравен Мигът си мълчи,
леко вратата Страхът е отворил,
леко през нея си тръгвам... дали...
© Валдемар Todos los derechos reservados