Лепидоптерия (Хриси Саръова)
104 81
7 jun 2009, 18:14

Играчките на Цветка 

  Poesía » Para niños
1921 0 8

В детската стая на Цветка
имало кукла мечта.
Макар да била тя кокетка,
любимка на Цветка била.
Косите ù слънчево светли
с очички от полски цветя,
но не чувала важни съвети,
не искала прости неща.
Тя имала кътчето свое
в единия край на дома
и с гордост му казвала "мое!"
сякаш принцеса била.
А другите скрити играчки
я гледали без интерес.
Те знаели - тя е глупачка
и липсва ù даже финес.
Но тъжно затваряли клепки,
щом Цветка при нея се спре
и мигом в спомени детски
потъвало жълто мече.
А зайо самотно заспивал,
прихлупил очите с уши
и, знаеш ли, колко сънувал
предишните весели дни.
Забравила Цветка навеки
приятели верни, добри
и само с тази кокетка
споделяла свойте игри.
Но ето, настъпил моментът
и Мечо вдигнал глава:
- Аз още обичам те, Цветке,
защо не играем сега?!
Но Цветка не чула молбата
на стария весел другар -
била пак заета с играта
с куклата в задния двор.
И Зайо провикнал се силно
- Ела и вземи ни с вас,
пак имаме качества много
поне да играем за час!
Дочуло молбите им само
черното куче навън.
Погледнало смело през рамо
и промълвило едвам:
- Нещо ли да направим,
че да върнем Цветка при Вас?!
С таз кукла как да се справим
ще ви кажа довечера аз.
Вперили малки очички
играчките в Шаро-пазач:
той имал идея налична,
която ще сбъдне по здрач.

Слънчо започнал да скрива
лъчите си за вечерта,
че Цветка пак да заспива
и бодра да е сутринта.
Ала куклата своя любима
не прибрала в нейния кът
и прошепвайки само "Прости ми!",
тя унесла се в сън на мига.
Засънувала приказки чудни
за безбройни красиви неща.
Ала търсела в кой да се гушне,
за да я пази в нощта.
Протегнала малки ръчички,
с прозявка, при Мечо дошла.
Отворил от радост очички,
че със нея ще спинка сега.
И Зайо прихванала леко
за ушенце с едната ръка.
Настанила ги в ложето меко
да я пазят до сутринта.
Куклата нейна не чула,
че Цветка е в техни ръце,
иначе не би си простила,
че с нея са именно са те.
Играчките стари не може
да взимат от нейния шанс,
защото това я тревожи
и нищо не дава в аванс.
Че трудно кокетката малка
своето с чужди дели.
Нали е родена принцеса
и нейни са всички игри.
А щом луната високо
си подала единия край,
кучето с гърло широко
започнало лай подир лай.
Изплашена, Цветка се скрила.
Прегърнала Мечо от страх.
А зайо с нечувана сила
застанал да пази кат страж.
И чак когато заспала
спокойна, че все някой бди,
врявата кучешка спряла,
за да може да се наспи.
А в тихата стая, в леглото,
Мечо едвам промълвил:
- Зайо, щастлив съм, защото
знам Цветка как да делим!
Аз дните охотно дарявам
на куклата с руси коси,
но нощем кат страж ще заставам
да я пазя, докато спи...
А зайо подскочил стремглаво,
до прозореца се прилепил:
- Куче, къде си се скрило,
двама с Мечо ти благодарим!

20.05.2008 СОФИЯ, НАДЕЖДА

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??