Всички ние сме в Играта.

До един я ний играем.

И на "ти" сме с правилата,

без дори това да знаем.

От отдавна сме играчи,

вътре сме, откак ни има.

За да станеме палачи

на съдба неоспорима.

Ние сме в игра жестока;

древна, твърда, но зелена.

В нас се крие надълбоко,

тя във нас е вкоренена.

Можем ние да се крием,

но Играта ни намира.

Можем нея да надвием,

тя обаче не умира.

Искаме да я спечелим,

искаме да сме велики.

Но със Нея ще намерим

наште образи безлики.

Ние всичко ще дадеме,

само за да победим.

Смело бутаме в джендема

този свят така любим.

Да, ще има големци

и ще има хора малки.

Да, ще има първенци - 

другите под тях са жалки.

Мислим, че сме над Играта,

че е подла и нехае;

другояче са нещата - 

всъщност тя със нас играе!

Ако в нея посветиш се,

някога ще се научиш;

че когато измориш се,

ти Играта ще загубиш.