Във сърцето на моя си ден
/онзи, който единствено имам/,
любопитно поглеждам към мен,
с интерес на момиче със фиба.
Късам радост над живи цветя
и играя на сила и воля,
господарка съм уж на дъжда,
във беда призовавам Неволя.
Въртележка изграждам от мисли,
падам с болка и смях на тревата,
прегоряват житейските листи
/а загубих веднъж очилата/. ...