Може би няма да си моя.
Никога!
Но душата ми се моли -
викай я!
Викам и викът ми се разбива
във прибоя,
а отсреща друг глас ме облива -
твоят ...
И в полет унесени,
ние - гларус и чайка,
докосваме с срилете си
вълните безкрайни
на морето си
с надежда потайна
да разтворим небето си ...
Там или ще се срещнем
неслучайно
или само дъга ще оставим
след себе си ...
© Валентин Василев Todos los derechos reservados