Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
8 abr 2020, 11:27

Или сега... 

  Poesía » De amor
1108 5 5

Някога...когато шепотът ми млъкне

и ручеите спрат да се надбягват,

когато речен камък те подхлъзне,

уж грапав, а коварно гладък...

Аз някога със лунен сал ще дойда

и ябълка в ръцете си ще нося -

прозирна, но от Ада, светлокоса -

стихия гола тебе ще подкóся.

Аз някога почти като момиче

съм стъпвала по пясъците жълти,

вълните ме обличаха във синьо,

а синьото ме любеше по мъжки.

И някога, когато моя уплах

на трепетна кошута в тайна вечер

се впусне в дивота на пеперуди...

Ще ти покажа що е женска нежност.

Изгубен във воала на страстта ми,

почти побъркан в своята възбуда.

Вземи ме! Искаше ме цяла -

или сега... или ще се изгубим!

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??