Събуждам се от аромата на кафе!

Дори направила е палачинки...

Момичето, с лунички на лице,

които аз обичам да наричам месечинки...

Посреща ме с разрошени коси и топлина...

Облечена е с моя тениска... Нормално?

Пристъпва грациозно, нищо, че е боса – истинска жена...

Това ме кара да се чувствам идеално!

Парчето плат загатва стигайки началото на апетитно дупе...

Очи разтърквам, а веждите ми правят чудна чупка...

Това от магазин не може да се купи, 

адреналин... Сърцето бясно ми затупка!

От где се появи такава, сутрешна богиньо?!

'Що дириш в мойта кухня, в моето легло...?!

Аз не съм от буржоазия богата,

не пия чай, човек от просто потекло...

Кръвта ми не е синя да те притежавам...

А, колко пъстро се усмихваш... Много ти мерси!

Обичам сутрин с нея да се излежавам, 

а, докато стана сладко за катмите потърси...

Обичам сутрините щом са споделени.

До теб да бъда, ти пък сгушена във мен...

И да похапваме на топло под завивката засмени,
това ме кара да се влюбвам ден след ден...