Илюзия бе ти или може би мечта,
красива роза на пепел или звезда.
Какво бе ти в моя живот празен сега? -
временна спирка на опустяла гара.
Сега ме боли, не отричам това,
страх ме е от незнайната съдба.
Аз бях щастлива, но ти не бе,
сега кой сърцето ми разбито да събере.
Изпепелена, уплашена и уморена,
сега съм вече и за лошо променена.
Ти предаде всеки вопъл мой,
сега не съм част от живота твой.
Бъди щастлив ти пожелавам,
че съм ти дала всичко, съжалявам.
Ти не заслужаваш да ме боли за теб,
не заслужаваш и да те обичам всеки нов ден.
© Веселина Ангелова Todos los derechos reservados
не заслужаваш и да те обичам всеки нов ден.
Не винаги си заслужава, но понякога е трудно да забравиш...