Като илюзия... Мина
капка дъжд по синьото стъкло...
и остави тиха... диря...
Страхът я зави със листо...
Преплете се мракът... в дъгата
усмивката хвана сълзата в ръка.
Потропа някой на вратата...
посрещна го самата тишина..
Притича нещо по земята...
препъна се... падна... и полетя...
Уморено погледна Зората...
и Светът... се завъртя...
© Аз Todos los derechos reservados