Отново твоята снимка в ръцете си държа
защо започва да угасва бавно любовта?!
Нима е повод за раздяла,
живея с теб в една измама.
Не съм ли ти мила вече
нима подиграваш се с мен, човече?!
Ти от мене си далече
и душата ми в рокля от сълзи се преоблече.
Не, не мога да заспя,
сърцето ми от мисълта за тебе отново затуптя.
Липсваш ми безкрайно
състоянието ми напоследък обичайно.
Знам, ти се чувстваш безразлично
и прикриваш факта твърде артистично.
Реши така ли искаш да си с мене
без съмнение да те обземе.
Повече не ме лъжи,
а какво от мене точно искаш прецени.
Искрено го сподели,
дори от това да ме заболи.
© Теодора Делиева Todos los derechos reservados