Луната горе се подсмихва -
знае всичко, но попиташ ли, притихва.
А звездите мъждукащо надничат -
знаят тайна, но безмълвно я отричат.
И бризът, преминал океана и полята,
на спомена пренася аромата.
Притихнала нощта света обгръща,
на заем взима, но никога не връща,
миг реалност в спомен преобръща,
а после в светлината те прегръща.
Изникнал там, нелепо от скалата,
с белези от времето в кората, ...