Душата ми обича тишината
в себе си - намира ме
и ми разказва случки
от живота ми.
Душата ми е моят дом
и пристан на спомените
и приятелите. Тя е
дъщеря ми и мъжът ми,
тя е крепостта ми.
Да тичам след химери -
тичам, тичам и се лъжа
и се питам - докога ли?
Докато съм жива, ще ти вярвам,
мое вдъхновение...
илюзия ли си,
не знам, но
душата ми те обича
- ти си тишината й,
и домът, и моята химера!
© Нели Todos los derechos reservados
точно така мила, Нели,
Много ми хареса, много.
С обич.