Мезетата отрупваха софрата.
Бутилките стоят като гора.
Наздравици се вдигаха стократно
и най-накрая викнахме: "Ура!"
Стеснявахме се малко отначало.
Отпуснахме се после, след това.
Клокочеше пред нас виното бяло,
а после с цяло гърло зарева.
Понесе се нечувана гълчава,
зафъфлиха пиянските гърла...
Намери всеки търсената слава,
с венци и сан окичихме чела!
И всеки гледаше в полузамая!...
И пееше, през сълзи умилен...
Дори и с враговете си накрая
възторгът бе поравно споделен!
В това бе и пиянската измама.
Но махмурлукът идва след това...
Ти после осъзнаваш свойта драма
и ще те цепи празната глава...
07.10.1972г. София
© Христо Славов Todos los derechos reservados