Нарисувай любов,
обич моя,
и по вятъра
ти я прати.
Облепи я с
листенца от рози.
Слънчев лъч
за усмивка сложи.
Вдъхни й душа
животворна.
С` зрънце лудост
цветче посади.
Светъл спомен
сълза да пророни.
Ручей - песен
в сърце да шуми.
Криле залепи,
да политне
към безвремие
пълно с мечти
Често това е любов
илюзорна.
Но си струва.
Живял си!
Нали?
© Таня Мезева Todos los derechos reservados