24 sept 2021, 10:16

Има 

  Poesía » Otra
307 6 19

Има, има и обич такава –
побелялата, грубата, нежната.
Тя дори изневяра прощава,
плаче в стих, дави в смях неизбежното.

Две очи, две ръце, шепа лято,
попревити от времето, плещите.
Има обич безмълвна, която
сред пустини копае за нещото,

дето няма цена и не струва,
но пронизва до дъно, до костите
на плътта и душата целува.
Има обич. И не е от простите.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??