17 sept 2018, 1:11

Има ги и сивите дни 

  Poesía » Del paisaje, Otra
363 2 7

Дали това е същото небе –

искрящо, със лъчите си немирни?

Обляло всяко цъфнало поле,

със цветове окичено – ефирни.

 

Дали това е същата земя –

разлистена, жужаща, животворна?

Сега връз нея стелеща мъгла,

изсипа си мътилката зловонна.

 

Дали във моето сърце, душа,

таи се още лято плодородно?

Погълна ме огромна тишина –

стопих се в сивотата и́ сиротна.

 

Но сивото са всички цветове,

събрани заедно, като в бутилка.

Ще преродя се в нови светове,

изпъстрени с дъги и без горчилка!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??