Долитат ли ангели бели,
при хората търсят ли път?
Над рехави облаци спрели
разперват крилете без плът?
Ефирни, от слънцето взели
лъчите на своята гръд.
Косите им звездни са трели,
посипват те земният рът.
И еква в миг песента,
родена от божия плам.
Доброто, мирът, любовта,
човекът избират за храм!
Той тръгва приел светостта,
прегърнал госпóдният план!
© Хари Спасов Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно »