Плаче облак, плаче нощта,
има толкоз хора в нищета
и гризе ме съвестта,
че не мога да променя света.
Колко сълзи и надежди празни
и манипулатори омразни
терзаят тоз народ и държава!
Докога туй ще продължава?
Искаме и ние светлина и пролет,
искаме да разперим криле в полет,
искаме и ние добре да живеем,
а не да се тревожим как да оцелеем!
© Георги Todos los derechos reservados