Доверяваме се безпочвено,
принудени от любовта,
заслепени и сложили розовите очила.
Не преценяваме адекватно каква е реалността
и после в пъти страдаме заради това.
Излъгани, търсим причина,
изпитваме вина,
но истината е само една.
Човек използва другите за своя собствена изгода!!!
Мислено се надяваме да не е така,
но всеки следващ път ни доказва тази теза.
Вярващи, наивни, търсим любовта,
но намерим ли я... не я искаме сега.
Нараняваме, объркваме и залъгваме своите и чуждите сърца,
но докато имаме полза...
винаги ще е така!!!
© Елена Борисова Todos los derechos reservados
Желая ти успех!
А полза има...