Сън ли беше или истина си ти,
да те обичам не съм си и мечтала,
не исках, не вярвах в любовта...
Но ти дойде с нежност ме плени,
И живота ми за миг промени...
....Не знаех и не вярвах,
че отново мога да обичам.
Страхувах се, но пак като сляпа
доверих се в любовта,
а тя безжалостна и не прощава,
възнася те на крилете си
и те пуска от най-голямата си височина, да те боли...
боли, боли, ден, два, година, докато свикнеш
и изтръгнеш това проклето сърце, заради което не спря да те боли!
© Ивана Янева Todos los derechos reservados