25 jul 2013, 13:43

Има те 

  Poesía
861 0 3

Има те – какво да искам друго,

какво все още мога да желая?

Очи, които да се вглеждат лудо,

искрата да ме карат да позная.

 

Да мога да протегна длани

и с допира им само да говоря,

да сетиш трепетите неподбрани

и себе си към тебе да разтворя.

 

А как ще те прегръщам диво,

поискаш ли го и ми позволиш,

без мисъл – неприлично, неучтиво,

на този грях дали ще устоиш?

 

Има те – желание безкрайно,

не спирам да се влюбвам в теб,

във всеки ден и все по-трайно…

благодарен за дарения късмет.

© Валентин Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??