Ще ме изкъпе есенния дъжд
и вятър бурен ще ме изсуши.
А сетне тънки люспици от ръж,
ще ме посипят в синкавите дни.
Дали прераждам се, какво живях –
във мигове се стапям наранени!?
Имах ли време, грабих ли, пилях?
Днес ледовете зъзнат по-студени.
Освободен от страстите – живот,
на вечността в очакване, не съм ли?
В костилката – зачатие на плод
се скрих, попил терзанията бъдни!