Паднала е звездица – Зорница,
че е огряла младото ти лице.
Ред по редом зъби се белеят,
а очите като перли греят.
Веждите ти, гайтан сърмошити,
нежна шия като на бял лебед.
Като пееш, душо речовита,
глас се чуе зад далечен хребет.
Коси мяткаш - свила поднебесна,
танц ли водиш, стройна си фиданка.
С тебе, мила, се живее лесно,
все обична, все си ми засмянка.