26 mar 2007, 3:20

Имало едно време… 

  Poesía
868 0 1
В къщи, дето мръсният бедняк
да стъпи няма никога със крак,
живееха доволни и честити,
някога богатите в охолство
и разправяха със задоволство
за златото, с което са покрити.
Ходеше безспирно персоналът,
обикаляше огромни зали –
изпълняваше заръки господарски.
Ето – беше време за вечеря.
Сложиха шампанско и хайвери
за хранене обилно и по царски. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Пенева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??