22 may 2007, 13:56

Имам нужда от подкрепа 

  Poesía
1176 1 22

Не ме побърквай, когато пиша -
с твоите упреци и обвинения.
Стихът ми е свободен, като птица -
не е затворник, като теб, на хиляди противоречия.

Когато ме видиш, че се мъча
над белия лист с химикалка в ръка,
поговори ми малко,
успокой измъчената ми душа.

Не ме гледай от разстояние, когато ме боли!
Замълчи, ела и прегърни ме,
погали лицето ми, избърши моите сълзи.
Нима те е страх, че и тебе може да те жегне болката ми?


Имам нужда от подкрепа,
от утехата ти, от опора.
Защо не дойдеш тук до мен,
а ме гледаш отстрани, защо ли?

Не е честно! Недей така!
Ела и успокой ме!
Нима те радва моята тъга,
или ти е приятно, че ме боли...

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти много,Малина!
  • Браво!
  • Ще се опитам,мила...Ще се опитам!!!
  • Мила,усмивкаХайде,знам,че можеш!Опитай...
  • Радост,Хриси,Момчо,искрено ви БЛАГОДАРЯ!
    Прегръщам ви!
  • Мила,Гале,усмихни се,само тъжни са стиховете ти...
  • Галка,ще се разберете с него,не го изживявай толкова присърце!
  • Благодаря ти много Пенко!Нати,мила,Благодаря и на теб,много!
  • Напротив, много добре знам за какво става дума! И напротив, ТОВА - тук ОПРЕДЕЛЕНО НЕ Е ПОЕЗИЯ. Нито има някаква ритмика, нито някаква запомняща се форма, нито рима. Просто двама млади хора са неспособни да застанат смело един срещу друг и да си изяснят отношенията. Това се нарича неспособност за общуване в едно семейство. ОПРЕДЕЛЕНО не изпитвам и капка завист и ОПРЕДЕЛЕНО стоя зад всяка своя дума. И ако продължавате по този начин, един ден всичко ще се натрупа на куп и ще страдате и двамата, което не ви пожелавам... Питайте за това Чичо си Пенчо!
  • С цялото ми уважение към Пенко, дори не съм чела произведенията му, но начинът, по който е изразил мнението си, което всъщност мисля, че въобще не е такова, а е породено от малко завист, просто трябва да го изрази по-меко, да се опита да вложи малко поезия в себе си.
  • Пенко,следващите ми две прозведения прочери ако обичаш!Моля те съвсем искрено и без лоши чувства.
    На всички Вас,мои мили приятели,мое мило семейство-ПОКЛОН ПРЕД ВАС и искрено БЛАГОДАРЯ!
  • Ееее, не! Извинявай, Галя, но това вече изобщо, ама изобщо не ми харесва.
    Знаеш ли какво трябва да направиш?
    Изхвърли компютъра през прозореца, застани насреща му и се разберете като хора. Защо всички трябва да четат семейните ви отношения. Това вече не е поезия. Съжалявам!...
  • Поздрав, Галя!
    --------------
    SOS - тревожен зов,
    SOS - камбана,
    SOS е писък на душа.
    Но честотата не познали
    самотни сме...
    като Титаник.
    И все пак
    някой,
    някъде,
    във този миг
    може би долавя
    твоя SOS...
    И този зов е смелост!
    Защото
    рядко си признаваме,
    че ни е трудно...
    ---------------

  • Усмихни се, сладка сенчице!
  • Неразбраната вглъбеност на поета, молещата за милувка душа...
    детска чистота и нежност.......
    Много е хубаво!
  • Горе главата,Гале.Имаш нашето рамо!Рамото на откровенците!
  • Творецът винаги си остава малко неразбран,но ти не се натъжавай заради товаПишИ!
  • Галя, не губи власт над чувства и творения!!!
    Като не могат да те разберат, вземи си химикала и листа и отиди в другата стая. Нега другият да се почувства самотен. Защо трябва да си ти? А тука всички се печем на един огън и се разбираме. Хич да не ти пука за ,,неразбиращите''
  • Галя и с мен е така понякога. Често оставам неразбран от най-близките си хора. Дори не мога да споделям.
    Поздрави!!!
  • Бъди себе си мила и никога
    не показвай,че те боли!
    Вярвам в теб!
    Поздрав!
  • Не, едва ли може да е приятно.
    Гали, недей така, за миг поспри.
    Не всичко винаги им е понятно.
    Загадка са дори и нашите сълзи.

    Поздрав за стиха и усмивка за теб.
  • Много тъжно, Гале!! Усмихни се!
Propuestas
: ??:??