Във синьо светло. Всичкото ми се буди. Тялото ми става. Прави първите няколко крачки. - Здрасти, Хенри – казва прозорецът. Кафе и цигара. Черна чаша, черен пепелник, пепел и дим. /Това ли ще остане след .../ Да, идват въпроси тогава... - Здрасти ден! Въпроси. Отново. Като сенки. Като сиво небе, като в миг, като жълта светкавица, като гръм, като буря... Въпроси със сила, - не капки, а лед от небето. Безброй многоточия... - Затвори ме. – казва прозорецът. - Не, приятел.Трябва ми въздух сега! - Въздух ли? - Да! - Ти си затворник,Ханк. Жал ми е за теб. Разтвори ме докрай. Свали ме дори... Но въздуха, за който мечтаеш, никога няма да влезе... - Имам от всичко достатъчно! Имам всичко, което ми трябва. Имам пръсти, машина и листи. Имам болка и стая цигарена... Имам всичко, което ми трябва! - Наистина ли? - Млъкни, стъкло глупаво!Писна ми! ... В синя нощ всичкото ми заспива. Тялото ми умира. Прави първите крачки надолу... - Лека нощ, Хенри – тихо казва прозорецът. После всичко изчезва. За малко...
"Разтвори ме докрай.
Свали ме дори...
Но въздуха, за който мечтаеш,
никога няма да влезе..."
Прозорец -песимист бих казала!
Ще влезе мечтаният въздух Хенри!
Повярвай ми!
Поздравления!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.