Заслушах се и чух светлината.
Чух музиката на буквите.
На буквите, композирани
от Светите солунски братя.
А вие, чувате ли мелодията им?
Акордите изтъкани от слънце.
Те създадоха нашите лъчи.
Имаме слово - имаме звезди.
Те създадоха нашите корени.
Засяха те - дървото на културата.
Придадоха смисъл на всичко.
Имаме слово – имаме мечти.
Думите ни, имат смисъл веч.
Имат слово. Стават те дела.
Децата виждат цветовете.
Цветовете на буквите и на живота.
Благодарение на делото им-
Можем да пишем на езика си.
Можем да познаваме историята си.
Можем да създаваме настоящето.
Можем да мечтаем в бъдещето.
Можеш да откриваме добротата.
Можем да четем, да пишем.
Имаме родина – имаме сега.
Те събудиха ни за живот.
Показаха ни избора и съдбата.
Дадоха ни свободата -
Да избираме светлината.
Научиха ни какво е дълг.
Научиха ни какво е да си човек.
Подариха ни книгите си.
Дариха ни с перо и реч.
Те са братята Кирил и Методий.
Те, които ни дариха с вяра.
Те, които ни пробудиха от сън.
От сън дълбок и от забвение…
Те, които озариха пътя ни.
Те, които ни дариха със слово.
Те, които ни дариха с израз.
Те остават веч в сърцата ни.
Имаме слово – имаме светлина.
В словото ни ще пребъдат те.
Ще го пазим. Ще го съхраним.
В буквите им веч ще обичаме…
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados