24 mar 2012, 11:14

Имаше слънца... 

  Poesía » De amor
647 0 0
Не казвай, че виждаш бури.
Някога имаше слънца.
Да, хаотични и разтуряни,
но ярки! А уж бяхме деца на нощта.
Не казвай, че съм ти ураганна.
О, не, това по-добре го кажи.
Бях влюбена в своите странности
и пак търся нещо главоломно, като ехо да ехти.
Не казвай, че ще ме приемеш
и че ще се нарисуваш някъде около мен.
Все още неговите лъчи за светлината си вземам.
Все още се моля трагично да го обичам до последния си ден. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??