Позволих си да те виждам, без да те гледам,
и във видението създадохме взрив светлина
Събирахме мъдростта на стотици животи
и ги разтваряхме в чистотата на деца.
Позволих си да мечтая за рая по изгрев
с теб слети в едно – едно, слято с всичко,
не във плътта, а отвъд – в страстта
където Господ ме създаде, да обичам.
Накарах дори стените да спрат,
да ми се смеят нагло в час на самота,
за да стана достойна да обичам
човек на име Свобода.
© Тагрид Ал-Отти Todos los derechos reservados