purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
31 jul 2013, 9:46

Импресионистичен сонет 

  Poesía
613 0 13

ИМПРЕСИОНИСТИЧЕН СОНЕТ

 

 

Знойно лято алчно ме поглежда и без милост ме изгаря.

Няма вятър, нито ручейче наблизо.

Влакове не влизат вече в мойта приказна доскоро гара.

Облаче в простора си не виждам.

 

Гълъбчета кацат на терасата ми, молят милостиня.

Късам от душата си трошици и теша ги.

Хапват плахо, пият от очите ми сълзи и си отиват.

С прашки малчугани чакат ги зад ъгъла.

 

Гледа слънцето със жълтото око и пали всичко, и погубва.

Де що види, пепели го без умора.

Жив ли съм – не зная, зная само, че отчаяно в света съм влюбен

и се катеря по лъчите му нагоре.

 

Боже, толкова ли си високо, че не мога цял живот да те докосна,

ти да отговориш справедливо и без злоба на проклетите въпроси?

 

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??