На постоянен адрес живея бездомен.
Смехът ми е с болка и сълзи пропит.
Будуваща сянка от дремещ спомен,
ме наказва да дишам, отдавна убит...
Денят ми е черен, със знак пълнолунен.
Нощта ми е призрачна бяла вода...
И само стихът ми - от болка обрулен,
измъчен и молещ, пак идва в съня.
Животът лика ми размаза без жал,
разкриви го, в своето огледало.
Душата удави в океан от печал,
погребвайки я, с черно наметало... ...