26 feb 2007, 8:39

Импресия 

  Poesía
542 0 2
           Импресия

Изтичала скришом по речния пясък,
луната се къпе сама под върбите.
Далече в небето дочува се плясък
и листи се ронят, прегръщат тревите.

А тихия вятър мирише на дюли...
Пъстърва премята водата игрива -
в скалите я блъсне, в брега я потули,
а после дари я със сребърна грива.

Неволно тъгата притваря очите.
Ти тръгваш и влакът задъхан те чака!
С прегърбени клони, с тревога за дните -
брезата до пътя след тебе заплака...

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??