ИМПРЕСИЯ
Отронва се листо като сълза
в косите руси на гората
и в струните на бисерна бреза
се вплита уморен, но волен вятърът.
Той плъзва се сред облаците гъсти
във влажна вятърничава игра
и дъжд прокарва мокри пръсти
по клепките на сухата земя.
И моите коси са мокри също,
и стича се вода по рамената ми.
Полека, бавно, но могъщо
нахлува есента в душата ми.
23.10.2001г.
© Василена Todos los derechos reservados