15 ago 2006, 21:01

Импресия 

  Poesía
644 0 13

 

 

                                           ИМПРЕСИЯ

 

                                Отронва се листо като сълза

                                в косите руси на гората

                                и в струните на бисерна бреза

                                се вплита уморен, но волен вятърът.

 

                                Той плъзва се сред облаците гъсти

                                във влажна вятърничава игра

                                и дъжд прокарва мокри пръсти

                                по клепките на сухата земя.

 

                                И моите коси са мокри също,

                                и стича се вода по рамената ми.

                                Полека, бавно, но могъщо

                                нахлува есента в душата ми.

 

 

                        

                                                             23.10.2001г.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??