Импресия 2

23 mar 2012, 11:38

Poesía » Otra

413 0 2

Безумното лято запали

таз дива и страстна луна.

Прободе със сини кинжали

поредната тъжна вина.

Полегнаха сенки лениво.

Светът се скъси изведнъж.

От клас натежалата нива

зашепна молитва за дъжд.

Горещото слънце се кротна.

Реката на сянка избяга.

Въздишка внезапна, самотна

угасна унило в оврага

на спомена. Като сираче

разхълца се в миг тишината.

Помъчи се да не заплаче.

От жал по самотника вятър.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.