alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
15 jul 2009, 10:57

Импресия 

  Poesía » De amor
771 0 13

Импресия

 

Дъждът изми

сънливите прозорци

и блеснаха на слънцето очите им,

пречистени отново

до невинност,  

след греховете

на нощта отминала.

 

Той бе донесъл

на гърба си утрото

във всички разновидности на синьото.

Остави го.

И кротко се оттегли

във пазвата на ласкавия облак.

 

Ала тревата беше го запомнила

и щеше да го чака пак довечера.

Все още млада и зелено-дъхава.

Невярваща във притчите за съхнене.

 

Кой да ù каже,

че ще дойде вятърът

и облака ревниво ще прогони.

А после

ще се кротне до главата ù,

и ще я гали чак до изнемога.

Или поне

докато тя притихне

и в полусвяст най-сетне му даде

и себе си,

и даже онова

все още не поискано от никой.

 

Това тепърва щеше да се случи...

 

А засега,

пред мен блестеше тръпно,

окъпано в роса зелено чудо,

открито миг преди да се изгуби.

 

Тревата беше

още неотъпкана.

 

Миришеше на пеперуди.

 

 

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??