В прозореца ми плаче кротко дъжд.
Пред листа бял говоря с тишината.
И колко странно - в мене изведнаж
потрепна струната позната...
Заслушах се в зовящия ù глас
като магия тайнствен и чудесен.
Отдадох се покорна в тая власт,
събудила стиха на мойта песен.
Започнах да се стапям. Ей така!
Но не изчезнах, само се разтворих
в небе изконно, в зрънце от роса.
Със влюбен зов на птица заговорих. ...