Приема ни... приема ни Земята,
живот ни дава – праведни и грешни...
Накрая... Тя приема и телата...
Приема - със запалените свещи...
Приема ни... приема ни Земята,
простила всичко – даже греховете...
Единствено отлита си душата...
Земята не приема духовете...
Приема ни Земята, но остава
Душата...
После някъде отлита...
Къде?
Не зная...
Но ни наблюдава
и разгадава мислите ни скрити...
Душите гледат.
Гледат ни отгоре...
Те чуват...
Виждат...
Гледат,
но не съдят...
Те никога със никого не спорят
Те чакат...
нашите души
със тях да бъдат...
26.09.2012
© Георги Ванчев Todos los derechos reservados